В настоящата статия се обсъжда използването на визуални помощни средства, познати като „нагледни доказателства“, в международните арбитражни производства. Терминът се използва за графични презентации и други нагледни материали, които позволяват на адвокатите на страните да въведат и представят на арбитрите самите доказателства по по-ефективен начин. Авторът посочва произхода на подобни инструменти за представяне от наказателни и граждански производства в САЩ, в които първостепенната цел е да се спечелят съдебните заседатели, като след това обяснява, че подобни средства за убеждаване, които са обичайна практика в съдилищата на САЩ, не могат да се пренесат в пледоарии пред арбитражни комисии и съдебни инстанции без допълнителни изменения (във връзка с това, че по правило арбитрите имат различен произход в сравнение със съдебните заседатели). Авторът обсъжда степента, в която използването на „нагледни доказателства“ може да има смисъл (или дори да бъде препоръчително) в международните арбитражни производства, особено в случаите с висока степен на техническа сложност. Той подчертава още, че държавата на произход и специфичната правна култура на арбитрите трябва винаги да се вземат под внимание, като приключва документа си с редица практически бележки за адвокатите на страните и арбитрите.