При въпроса за отговорността на арбитрите се разграничават противоречащите си приоритети на договорните отговорности и съдебните привилегии. Арбитрите приемат двойната роля на доставчици на услуги, наети и получаващи възнаграждение от страните в спора и на орган, раздаващ правосъдие. Във връзка с това съществуват защитници на имунитета на арбитрите в смисъл на освобождаване на отговорност, поради статута на арбитъра като „квази-съд“; други отхвърлят имунитета въз основа на идеята за договорната отговорност. В настоящата статия първо се прави преглед на положението на отговорността на арбитъра съгласно правилата на различните арбитражни институции и съгласно правото на различните държави, изхождайки както от областта на общото право, така и на гражданското право.
След това в настоящия документ се развива собствена позиция относно отговорността на арбитрите, в която са взети под внимание както договорният подход, така и подходът, който изхожда от „съдебната функция“ на арбитрите. Според авторите изключване на отговорността на арбитрите за обикновена небрежност при работата за издаване на присъда се налага поради необходимостта от защита на независимостта на арбитъра. Извън процеса на вземане на решение обаче, като такъв (и в случай на съзнателно намерение), работата на арбитъра като предоставяне на услуга по принцип изисква неограничена отговорност от страна на арбитъра за всеки вид виновно поведение.