Независимостта на арбитражното споразумение се признава за основен принцип на международния търговски арбитраж. Първоначално идеята за независимост беше разработена с цел укрепване на арбитражната клауза, изпълнявана надлежно от страните, въпреки възможната невалидност на съответния договор. Въпреки че тази клауза е била предвидена като договорна разпоредба, тя е запазила своята независимост от договора поради специфичните цели, преследвани от страните. С течение на времето този принцип стана толкова установен в съзнанието на академичните среди и практикуващите юристи, че връзката между арбитражната клауза и съответния договор престана да привлича вниманието им. Вниманието към арбитражните разпоредби прерасна в прекомерно възприемане, че те имат предимство пред други договорни условия. В резултат на това различните препятствия, предлагани от националните правни инструменти за предотвратяване на нечестни действия в националните бизнес операции, бяха преодолени чрез включването на арбитражната клауза, от която следва уреждане на споровете не по публичен, а по частен начин. Целта на следния документ е да се докаже неоснователно широкото приложение на независимостта на арбитражното споразумение чрез разглеждане на подобни случаи в арбитражната и съдебната практика.