Защитата на потребителите се превърна в правно явление, което изисква съобразяване в целия свят, с отражения върху, наред с другото, договорите, сключени между потребители и дружества – т.е. договорите бизнес-потребител (B2C). Въпреки че насоката, избрана от законодателството на ЕС, представлява специална правна защита (въз основа на специално законодателство) и въвеждането на ограничения, моделът, прилаган в Съединените щати, се основава на защитата, предлагана съгласно общото право за договорни принципи. Авторът твърди, че моделът, прилаган в САЩ, е по-ефикасен, тъй като той не пречи на процъфтяването на пазарите, които се основават на голяма степен на независимост (но също и отговорност) от страна на всички договорни партньори, включително потребителя. Той твърди, че „отговорност“ е другият аспект на въпроса, наречен „независимост“ и трябва да се прилага в общ смисъл, както по отношение на аспектите на материалното право, така и на процедурните аспекти. Той се пренася и по отношение на арбитражните споразумения, сключени между потребители и дружества. Авторът счита, че няма нужда от специални ограничения, когато става въпрос за включване на арбитражни клаузи в потребителски договори и че вместо това законодателят следва да насочи вниманието си към гарантиране, че се спазват основните принципи на арбитража. В заключение той твърди, че европейският модел често води до нарушаване на системата за защита на потребителите от самите потребители и че германският модел представлява интересен и ефикасен модел, намерил компромис между рестриктивната система, установена съгласно правото на ЕС и модела на САЩ.