В делото Sedelmayer Върховният съд на Швеция потвърди категоричното си одобрение на ограничения имунитет в производства по изпълнение срещу суверени държави. Въпреки че обосновката на Върховния съд на Швеция стигна дотам, че да предложи ограниченият държавен имунитет да се приеме навсякъде като обичайно международно право, скоро това становище беше отхвърлено, когато най-висшият съд в Хонг Конг постанови в полза на абсолютния имунитет по делото FG Hemisphere Associates. Като сериозен контраст на решението от Хонг Конг шведското решение по делото Sedelmayer съдържа много либерално търговско изключение, което пренася върху държавата задължението да се докаже, че имуществото, по отношение на което се иска изпълнение, се използва единствено за „официални цели“. Решението по делото Sedelmayer заслужава да бъде отбелязано поради това, че 1) то продължава да отдава заслуженото внимание на Конвенцията на ООН за имунитета на държавите, въпреки че Конвенцията не е ратифицирана и 2) то установява времевата връзка, че „употреба и преднамерена употреба“ следва да се определят изключително от гледна точка на времето на производството по изпълнение. Предвид тези различаващи се решения в настоящата статия се прави заключението, че противоречие между абсолютната и ограничената доктрина за държавния имунитет действително съществува. Докато стане възможно Конвенцията на ООН да разрешава подобни противоречия, в настоящата статия се предлага прилагането на независимост на страните като алтернатива за разрешаването на всякакви бъдещи противоречия. Чрез изследване на пропуските в утвърденото международно право относно държавния имунитет в статията се стига до заключението, че двустранните инвестиционни споразумения (ДИС) са идеален инструмент за изясняване и установяване на намерението на страната по отношение на обхвата на търговската дейност, която може да се ползва с имунитет срещу принудително изпълнение.