Въпреки че най-разпространеният подход е бил да се забрани разширеното тълкуване на арбитражни споразумения, все повече в производствата пред арбитражни съдилища участват лица, които не са сключили арбитражно споразумение („присъединяване на неподписали страни“ или „разширяване на арбитражната клауза“). Разширяването на юрисдикцията чрез включване на трети страни обаче не изключва рискове. Това може да се наблюдава както в началото, така и при приключването на арбитражното прилагане на закона. Арбитражният съд, който решава в рамките на собствената си компетентност въз основата на принципа „Kompetenz – Kompetenz“ (компетентност за компетентността), може да бъде изправен пред сериозни дилеми на договорното право още при предоставянето на отговари на предварителните въпроси по отношение на юрисдикцията: дали арбитражното споразумение — на което се основава компетентността на съдилището – съществува и ако такова споразумение съществува, дали то е валидно. Ако арбитражният съд е прекалено либерален при разширяването на арбитражната клауза по отношение на трети страни, това може да доведе до неблагоприятни последици в хода на приемането и изпълнението на решението на съда. Така по отношение на първоначалното арбитражно прилагане на закона проблемът трябва да се разглежда като свързан с юрисдикцията, докато по отношение на приключването на арбитражното прилагане на закона проблемът следва да с разглежда като свързан с изпълнението на арбитражното решение.