Понятието за независимост на страните при арбитража често се пренася в контекста на избора на материалното право или на приложимите правила. Въпреки че връзката между страните и арбитрите е изследвана обстойно, въпросът за отражението на независимостта на страните върху процеса на назначаване на арбитри е получил по-малко внимание. В настоящата статия се твърди, че връзката между независимостта на страните и назначаването на съдебен орган също заслужава да бъде изследвана, независимо от това дали назначаването е извършено от страните, от участващите арбитри или от различни други лица или институции, които действат като назначаващи органи, тъй като съставянето на арбитражния съд разкрива потенциалните слаби страни на арбитражните решения в процеса на отмяна или изпълнение пред различни държавни съдилища. В статията се разглеждат и ограниченията на независимостта на страните при назначаването на арбитри и ролята на тези ограничения за гарантирането, че са изпълнени необходимите условия за справедлив и надлежен процес в арбитражното производство.