Предмет на настоящото изследване е анализът на настоящите тенденции при изискванията, налагани на арбитражните съдилища в Полша във връзка с правото, приложимо по отношение на съществото на спора при липса на направен от страните избор. През 2005 г. полският арбитражен закон (пета част на Гражданския процесуален кодекс) беше изменен значително. Една от разпоредбите, добавени от законодателя – член 1194, параграф 1 от ГПК – налага общо задължение за разрешаване на спора в съответствие с „приложимото право“, което е възможно да бъде тълкувано като задължение за прилагане на международното частно право. Авторът обаче счита, че подобно тълкуване не е подкрепено от самия Кодекс, нито от настоящите тенденции в правото на арбитриране. От гледна точка на доктрината за арбитраж и съдебната практика има два основни подхода, приложими по отношение на проблема: „непрекият метод“ (прилагане на стълкновителни норми от арбитрите) или „прекият метод“ (определяне на приложимо право без използването на подобен механизъм). Нито член 1194, параграф 1 от полския ГПК, нито другите разпоредби на Кодекса, възпрепятстват прилагането на тези два метода.